Язовир Съединение 2026 - реваншът, за който се върнах

Понякога има водоеми, които не ти излизат от главата. Не защото са лесни, а точно защото са успели да те победят.

Преди две години за първи път посетих язовир Съединение. Тогава не успях да стигна до големите купи и си тръгнах с усещането, че един ден ще се върна за реванш.

На 19-21 юни 2026 г. това най-накрая се случи.

Състезанието събра 21 състезатели в индивидуален формат с две въдици от ръка, хранене само с ракета и кобра. Жребият ме изпрати в зона А, сектор 1.

Още от самото начало знаех, че в язовира има достатъчно риба и реших да не губя време в търсене. Стартирах директно на две петна - едното на 78 метра в 4.50 м дълбочина и второто на 96 метра в 6.50 м вода.

Началото не беше особено впечатляващо. Кълванетата бяха редки, а рибите - предимно около килограм. До първия кантар успях да събера само няколко риби и определено не изглеждах като човек, който ще се бори за победата.

Продължих обаче да захранвам упорито с Red Storm, Риба и Гадорийки, микс от по-дребни пелети и царевица. През нощта активността се повиши значително, но размерът на рибите остана същият.

Направих и няколко тестови замятания на около 125 метра, опитвайки да намеря по-едрите риби навътре. Стръвта беше дънно топче Red Storm с паста и малка PVA торбичка. Резултатът отново бяха дребни риби.

Все пак успях да хвана две по-добри риби - едната от близкото, а другата от далечното петно. Това ми подсказа, че дистанцията и дълбочината са правилни. Проблемът не беше в мястото, а в храната.

В 7 сутринта забърках сериозна кофа със забавящ се микс от Red Storm и тигров фъстък. Половината количество замина на основното далечно петно и ефектът не закъсня.

Не след дълго започнаха да влизат регулярни риби. Преместих и втората въдица там и продължих да храня активно. Рибите реагираха изключително силно на всяко подаване на храна. Често още докато сподът падаше във водата, някоя от въдиците потегляше. Това беше сигурен знак, че успявам да сваля рибите на дъното, докато през по-голямата част от деня те се препичаха високо във водния слой над шестметровата дълбочина.

Един от най-интересните проблеми през състезанието беше огромната разлика в размера на рибите. Големите риби изискваха по-сериозна кука, но малките трудно я поемаха и често се откачаха. Когато намалявах размера на куката, дребните риби се закачаха отлично, но рискувах срещата с някоя голяма.

След една изпусната добра риба взех решение да не гоня количеството. Върнах се към Korda Wide Gape №4 и продължих да търся по-едрите екземпляри.

През деня най-добре работеше Риба и Гадорийки в ананасов вариант с електриково жълт цвят. Именно този цвят получаваше най-много внимание от рибите. Добри резултати даде и T-Baits Green Bite Wafter, но монтажите ми бяха оптимизирани за 12 мм Гадорийки и в крайна сметка те останаха основният избор.

С настъпването на вечерта стратегията се променяше напълно. На косъма идваше 14 мм Red Storm Classic Hookbait, а всяко замятане беше придружено от PVA торбичка Red Storm.

Резултатът беше впечатляващ.

Дънното топче носеше значително по-силна атракция в тъмната част на денонощието и рибите го намираха много по-бързо. Кълванетата ставаха изключително чести, а двойните рънове бяха нещо напълно нормално.

Големите риби обаче се оказаха истинско изпитание.

Почти всяка ми костваше около половин час борба. Тъкмо я приближа до кепа и тя отново развиваше по 40-50 метра навътре. Рибите бяха изключително здрави и борбени, което превърна всяко вадене в отделна битка.

След първите два кантара все още не водех убедително. На втория вече бях начело в зоната, но с минимална преднина.

Точно тогава започна да работи променената хранителна стратегия.

Едрите риби започнаха да влизат една след друга. Последваха риби от 10, 12 и 13 килограма - красиви, здрави и изключително силни шарани.

Съботният ден премина в почти непрекъснат ритъм.

Храниш. Вадиш риба. Прибираш. Презареждаш. Храниш отново.

Като че ли това не беше достатъчно, в средата на сектора имаше някаква неизвестна подводна закачка, която успя да ми скъса линията около десет пъти. Губих монтажи както по време на борба с риби, така и при обикновено прибиране на линията. След шестото късане вече бях изчерпал готовите си хеликоптерни монтажи и започнах да връзвам нови в движение.

Допълнителна работа, която определено не беше в плана.

Въпреки това преди 19:00 часа отново успях да захраня сериозно с бавни топчета и тигров фъстък, подготвяйки се за нощта.

Рибите ми дадоха кратка почивка до около 21:00 часа.

След това започна истинското шоу.

6 кг... 7 кг... 8 кг... 9 кг... 13 кг...

Едри риби, примесени от време на време с някой килограмов шаран, който да не ми позволява да губя концентрация.

Около 1 часа след полунощ дойде моментът, който ще помня дълго.

Влакът тръгна.

Рибата се държа така, сякаш не знаеше, че участва в състезание. Обиколи огромна част от водоема, идваше до кепа и отново потегляше навътре. Няколко пъти бях убеден, че вече съм я спечелил, но тя все намираше сили за нова серия.

Накрая успях да я кепна, видях, че е хубава, но с пареща болка в китката и насред тъмнината в язовира не й обърнах особено внимание.

Едва когато опитах да я изкарам от водата към люлката, осъзнах колко голяма всъщност е.

23.590 кг.

Адреналинът в този момент беше трудно описуем. Знаех, че държа страхотна риба, но чак след претеглянето осъзнах колко специален е всъщност този улов.

Тук е мястото да отговоря и на един от най-често задаваните въпроси от клиентите ми - каква риба може да се извади с определен диаметър влакно.

Тази риба беше уловена с Katran Neon 0.255 мм, на чиято опаковка е посочено натоварване от едва 5.23 кг.

Тези цифри не означават, че влакното може да извади риба само до такова тегло. Те показват силата, необходима за скъсването му при лабораторни условия. В реалния риболов подобно постоянно натоварване е изключително трудно да бъде постигнато.

Нощта продължи така, както беше започнала - много риби, много работа и почти никаква почивка.

Само този нощен канар представих 21 риби с общо тегло 126.910 кг и средно тегло 6.27 кг.

На сутринта, въпреки умората, продължих да храня активно. До края оставаха по-малко от пет часа и знаех, че всяка риба може да има значение.

За тези последни часове успях да добавя още 11 риби към резултата си, като немалка част от тях отново бяха добри екземпляри.

В 11:40 едната въдица потегли. Докато вадех рибата, последва хубав рън и на втората въдица. Благодарение на откачения клипс успях да овладея ситуацията и точно три минути преди финала кепнах още една прекрасна риба около 9 килограма.

Тогава си казах, че за мен състезанието е приключило. Нямах сили за още едно кълване...

Оставих въдиците подпрени на люлката, насред калта покрай брега, която бях създал след 48 часа десетки влизания и излизания във водата, поех дълбоко въздух под парещото слънце и просто изчаках последния съдийски сигнал.

След измерването на последните риби събрах багажа и се отправих към награждаването.

Крайният резултат беше повече от удовлетворяващ: