
В неделя сутрин решихме да проверим дали шараните на Карабаша са все още активни.
Както обикновено станах в 5:00, разходка на кученцето, бърз тоалет и нарамих багажа към клетия Приус.
Взехме със съседа по едно кафенце от близкия автомати и газ към язовира. Нещо не си бяхме преценили времето много добре и бяхме доста подранили - беше тъмна тъмница, на язовира нямаше други балами, само ние бяхме :)
След като събудихме собственика Христо и направихме бърза раздумка за риби, време и дълбочина, с цялата си наивност тръгнахме към плитката част на водоема, където обичайно си ходим, защото знаем, че рибите се крият отсреща до гората :)
Качихме си багажите на количка и газ към мястото. Мракът продължаваше да ни следва и се наложи да светим с телефона, за да не се пребием някъде.
Стигнахме, разпънахме със скороста на светлината и греда - все още сумрак :D
Шараните скачаха като луди, както близо до въдиците ни, така и навсякъде из плитчините, което ни даде надежда, че рибата все още не се е свила в дълбокото.
Дълбочината беше малко под 1.50, както обикновено заложих на PVA торбички на 2 от въдиците, а третата беше на метод фидер.
Стръвта също беше разнообразна - силиконова царевица, естествена царевица с аромат на мида и дънно топче с рибен аромат.
Нарязах топчета за торбичките, обърках малко пелети и други добавки, които носех в сака и до 6:10 всички въдици бяха във водата.
Подхванах снимачната техника, защото светлината и есенните цветове бяха неустоими :)
За около 7 часа риболов извадихме 8 риби и една не успя да се закачи... Направи хубав рън на рибното топче със 100 грама олово, засичам - няма никого... Странна работа, но нищо, сигурно е била трофей :D
Подобрих своя 15 годишен рекорд за лин - хвана се един чуден екземпляр над килограм.
Всичко друго беше шаранчета между 2 и 4 килограма, оставям снимките да разказват:
Напиши коментар