Язовир Берсин. Огромен воден обем, супер чиста вода и огромни дълбочини.

Водоем, който исках да посетя от много време и шанса за това се появи преди 2 седмици с една публикация на Иван Почалеев, който организираше индивидуално състезание именно там.
За пръв път риболовствах на сектор с такива големи дълбочини, въодушевлението ми от тях го изразяват емотиконките на първата картинка.
Все си мислех, че рибите няма да слязат да се хранят на тези дълбочини, но просто нямаше шанс да направя петно на 30 метра, където беше малко под 8 метра, защото цапането покрай брега е голямо и дори да завъртя някоя риба, тя лесно може да се подплаши.
За това реших да си заложа на класиката, която ми донесе успех и на предишното състезание - 55 метра и дълбочина 8.50 метра.
За първия час издърпах 3 риби, което веднага ми подсказа, че дълбочината не е проблем и че това ще да е точната дистанция.


Рибите вървяха малко рехаво в първите 24 часа, някак на групи. Идват, хващам 1-2 бързи, дори на двоен рън и после 1 час следва затишие.
За сметка на това като се заредиха от събота привечер, кълванетата не спряха чак до края на състезанието. Дълго време работих само с едната въдица, защото с 2 просто нямаше смисъл - мятам, обръщам се да подготвя PVA торбичка и тя тръгва с 200.
Храната - около 34 кг топчета от пакет, 20кг T-baits Fish and Barbeque бавноразтворими и 14 T-Baits Red Storm.
5 килограма пелети - 3 за пва микса и 2 забърках заедно с 1 кг варена царевица в опит да събера дребни риби на късо петно - безуспешно.
Топчетата Риба и Барбекю бяха предварително заляти с атрактор Red Storm, а Ред Сторма микс от бързи и бавни, подавани с кобрата периодично след риба или при липса на риба.
В крайна сметка на втората вечер петното успя да събере и задържи рибата и настана истинската сеч. За стръв Red Storm уафтъри, различни цветове, дъмбели и кръгли. Рибите нямаха авни предпочитания за цвят, вземаха на всичко, задължително всяко хвърляне с PVA торбичка.

С торбичките имах малък проблем... бях подготвил една кофичка готови, като използвах бързата мрежа на PVA Hydrospol, мрежа, която се разгражда напълно за 10-12 секунди, обаче греда...
При 8.5 метра дълбочина, оловото пропада 5-6 секунди и после още 10 изпъвам линията, което води до загуба на торбичката някъде далеч от стръвта.
Но нямаше изненади, в чантата бях подготвил още 100 метра резервни мрежи.
5 кг микс натрошени топчета и микро пелети заминаха на торбички!

Имах и приключение - понеже работих на клипс със затегнат аванс, на 2 пъти едри риби искаха да ми вкарат въдицата във водата, добре че макарата удряше в сигнализатора и бях супер близо до тях та ги спасявях.
А въдиците - новото топ попадение в оборудването ми!

Събирайки багажа преди състезанието, нещо постоянно ме глождеше че нямам меки и по-къси въдици, които да ползвам на къси метри и ей така без много да го мисля бутнах в багажа 2 броя PROLOGIC Avenger Old School 12ft 3 lb.
Въдици със страхотен дизайн, който пасва перфектно със старите Windcast Z.
Та точно тези въдици направиха риболова на късо истински приятен и облекчиха много усилието, защото рибите бяха абсолютно ненормални - всяка една се бореше до последно без да знам какво вадя.
Влакното беше 0.23 Katran Citron, никакви проблеми в първите 24 часа дори с работа на клипс и затегнат аванс, докато не дойде товарния влак...
Рязък рън от място, обтегача залепен горе, въдицата започна да се изхлузва от задния държач и я хванах почти в полет.
Толкова силна риба удари, едвам задържах въдицата в ръка, тъкмо посегнах да освободя клипса бръкнах нещо не както трябва и влакното се скъса при клипса.

Ясно, ред е на тежката артилерия!
Разглабяй базиите, вади резервните шпули с 0.33 и бой през кокалчетата.
Ем да амаа... Второ такова кълване 1:1 с първото, адско дърпане, тичам бързо към водата, газя до коляно само и само да спра рибата, но не, свали въдицата долу до водата и рибата се откачи.
Ясно, приключихме с клипса :))

От там нататък всички хвърляния бяха без клипс, вече бях хванал дистанцията, точното мятане не беше проблем и кълванетата продължиха!
Сгънах резервните въдици да не пречат и продължих боя само с двете мекички, които ми станаха любими в тази дисциплина.

Теренът на сектора беше доволно труден.
Наклон навсякъде, едвам намерих една малка тераска на която да разпъна бролито, въпреки че и тя беше с наклон, някак успях да наредя нещата вътре, но най-важното е че бях близо до въдиците.
Да съм близо до въдиците означава да спестя огромно количесто енергия и време при презареждане и кълване, което е истински важно.

Благодарности на Павел Тороманов за това че постоянно ми натякваше да не спирам с кобрата, дори когато бях грохнал от умора в 2:30 през ноща и на Людмил Димов, който с огромна лекота ме успокои, че и на 12 метра дълбочина ставал хубав риболов на язовира.

Макар и състезанието да е индивидуално, знаете че сам човек не е за никъде, така че отново големи благодарности за подкрепата, наистина ми беше важна.