На 23 май, ден преди празника на БЪЛГАРСКАТА писменост и култура, реших да посетя отново язовир "Карабаша".

Казвам отново, защото предната седмица направихме излет с преспиване с приятели, като нещо не бях очарован от резултата и за това реших да направя реванш срещу себе си :) 

Станах към 4:30, багаж, куче, кафе и газ към язовира. Ако не знаете къде се намира, тук съм се постарал да дам по-детайлна информация> Язовир КАРАБАША 

Тактиката ми за този риболов беше или да се настаня в самия край на водоема, последния сектор срещу гората, или ако е зает да се установя в средата на дигата и да търся рибите в дълбокото. След като пристигнах на водоема, след кратък разговор с Христо (собственика) разбрах, че последното място е свободно, а на паркинга се видях с Динко, а по-късно и със Слави от Ловеч, като Динко тъкмо беше пристигнал и товареше багажа на количката, запътил се и той към крайните сектори.

Разтоварих и аз и газ към желаното място. Последва кратък оглед на терена, рибите скачаха както винаги покрай отсрещния бряг и реших за пореден път да ги търся там, което може би ми изигра лоша шега, но за това по-натам. Разпънах цирка, натроших малко топчета T-BAITS Fish & Barbeque, а за стръв реших да заложа изцяло на плуващи топчета, на едната въдица 12 mm DT BAIT Supa Fruit и на 15 mm DT BAIT Berry Buble.

Направих няколко PVA торбички, като към натрошените топчета добавих по няколко капки от дипа DT BAIT Pukka Fish Oily Chicken.  Метнах няколко шепи топчета с кобрата към отсрещния бряг, близо до залятата върба, където и преди съм имал чудесни резултати, хвърлих въдиците и зачаках. Дълбочината там е около 2.20 м и това е може би най-плиткия достъпен участък от язовира, тъй като близо до отсрещния бряг има поставена метална мрежа против бракониерски набези и е невъзможно да се хвърли близо до него, без да се скъса. Останалата част от залива е с дълбочина между 3 и и 3.30 метра, почти равна, като дълбочината се увеличава в посока дигата. 

Не след дълго удари и първата риба - шаранче около 2.5 кг. Малко, обаче се дърпаше като за последно. Това си е отличителна черта на рибите във водоема, малките правят силни рънове и се борят до последно пред брега, заради по-голямата дълбочина. Рибата се хвана на 15 милиметровия попъп, а след нея имах още 2 кълванета отново на него, но на малки риби, които веднага след засичане се откачаха. В последствие заложих и двете въдици на по-голямото топче и имах 2 кълванета и на лявата въдица. От това заключих, че рибата не търси малка стръв, каквато беше масовата нагласа, а си е гладна за едро. Уви, денят вече преполови и трябваше да приключа с риболова поради други ангажименти.

В понеделник сутрин отново нарамих такъмите и газ към същото място, защото бях любопитен да изпробвам различна тактика.

Стръвта беше същата - 15 мм попъп, но този път реших да я комбинирам с топчета с вкус на сладка царевица T-BAITS Sweetcorn.

Тъй като видях, че излизат балончета в средата на залива, реших там да си направя петно, защото явно отсреща до дървото се навъртат доста мъници. Натроших повечко топчета, залях ги с атрактора от серията и направих няколко по-големи PVA торбички, които да направят петното по-атрактивно. Дистанцията беше около 30-40 метра, намятах няколко шепи директно с прашка и хвърлих въдиците, като едната беше само с попъл, а другата беше на снежен човек - 20 мм топче с вкус на царевица от същата серия и 15 мм попъп Berry Bubble. Мина повечко време, преди първото кълване, като през това време направих няколко презамятания през 30 минути с по-големите PVA торбички, за да поддържам петното атрактивно, и към 9:00 дойде и първото кълване - риба около 3.5 кг. на двете топчета. След нея нещата се активизираха и имах още 4 кълванета на риби от този диапазон, без нито една откачена, което ме навежда над мисълта, че рибите от предишния ден бяха от тези най-малките, които се виждат във видеото и за това се откачаха така лесно, отделно и кълванетата им не бяха толкова отчетливи като на тези днешните. 
За финал на този излет, точно в 11:30, откакто бях започнал да събирам багажа имах як рън и успях да извадя рибата на деня - близо 5 килограмов люспак, който даде стабилен отпор и ми оправи деня :)
Ако имах повече време, сигурно щяха да излязат още от този калибър, но уви, трябва и работа да се върши.

Та заключението ми от тези два излета е, че по-големите риби се държат в средата на язовира, влияят се от концентрираното хранене и силни аромати, по-скоро сладки, но това е малко под въпрос. Не е толкова важна дистанцията, колкото периодичното поднасяне на храна и търпението :) 

Това е за сега, с нетърпение очаквам следващия излет, който може би ще бъде от някой див водоем, тъй като след няколко дни пада забраната за риболов и трябва да открием подобаващо!